Полет

Литна някъде далеч...
Изхвърча ми от гърдите...
Дали отново ще го видя веч,
или ще отлети с мечтите?

Да бъде пак до твойта гръд
жадува то и мен не пита.
Иска да те вижда и в съня.
Да спи до теб на топло свито.

Хвръкна и назад не гледа.
Лети, намира те на пейка в парка.
Зад храст едничък в цялата трева,
изпива те със поглед жалко.

И вижда изведнъж - и твоето сърце
излита волно, горе в небесата.
Лети нагоре и назад не ще.
Не се оглежда кой се крие в храсталака.

Не искам да го връзвам моето сърце!
Нека лети, нека съзерцава,
а на мене само споменът за твоето сърце
и сълзите във очите ми остават.