Страх

Изчезват буквите от мойте думи
и някак си не се разбираме.
Изчезва смисъла и трием с гума,
но вече и през страниците си прозираме

Не можеш ти назад да върнеш дните!
Не можеш нищо да направиш чак!
Не можеш и да промениш съдбите
навлезли във душевния сумрак.

Не искаш да говориш, а да изревеш,
но не от ярост, а от болка.
Иска ти се даже да умреш,
воювал с на съзнанието полка.

Битката със вътрешния свят
дълбае като червей и те смачква.
Не можеш да живееш в този ад,
щом тя в прегръдките си те не сграбчва.

Грешките са вече осъзнати!
На кой му пука? Може би на нея?
Не, няма прости постулати
относно как душата да запее.

Да запее песента на вятъра,
що идва и довява с дъх промяната.
и мигом почва в теб театъра.
Разказваш си наум подмяната.

Заменяш всяко "НЕ" с позитивизъм.
Започваш да се лъжеш, на инат.
Избърсваш всяко късче непукизъм.
Деня си правиш на сълзи богат.

Просто искаш за ръката да те хване!
И нежно с тях да се завие.
В топлотата кротко да остане.
Страха ти да стопи със "Ние".

Страх, че тук не казва ти: "Прощавам!";
Страх, че ще си тръгне тихо, ходом;
страх, че аз отново ще избягам;
страх, че тя ще каже: "Сбогом!"