Явно не!

Че кога пък е било "да",
едно или друго да се получи.
Все нещо друго ще се случи
и ще остана с пръст в уста.

Тя беше една,
не беше със сто имена.
Имаше едно -
вълшебно и приказно.

Кратко и ясно, изречено сладко.
ручейче бистро, красиво и чисто
сияеше в мрака на малкия град.
ручейче бистро сред шумен площад.

Пийнеш ли тази вълшебна вода,
в миг те отнася в прекрасна земя:
земя на усмивки, земя на любов,
земя дето всеки спомен е нов.

Но ти си обречен НЕ да си там,
да бъдеш далеч от красивия блян.
Отивам все по-близо всяка "нова година",
но идва реалността пременена в пустиня,

убила с дъха си, изтъкан като прежда,
оплела във себе си последната капка надежда.
Всичко привидно е, оазис е, знам.
Било е завинаги някога там.