Неясно

Със "Не!" започвам аз отново стих
и някак си неясно ми е продължението.
Дали да продължа със вик,
или пък да извърша престъплението?

Да, наказуемо е да мълчиш
и всичко лекичко да си тече.
Защо ли да не се пък извиниш
на момичето с разбиващото се сърце?

Как грозно е ти да нехаеш
и да живееш със мечтите си измамени.
Защо пък да не вземеш да признаеш
за грешките направени?

Може и така пък да се върнат
щастливите ти мигове със нея,
но ако усложненията ви прегърнат,
на любовта преминал май е апогея.

Черното във поглед пълен с жал
прави филма ти на черно-бяла лента.
Изцапва ти живота с кал
и няма вече дъх на мента.

Няма и цигара във устата
треперещото тяло да успокои,
а болката между ребрата
в студенина ще се стопи.