Не е ли?

Истина ли е, не е ли?
Словата сто пъти изречени,
написани на листи бели,
но думите са някак си обречени.

Живот ли е, не е ли?
Сам да вървиш съдба за двама,
всичките часовници са спрели,
защото нея все я няма.

Съдба ли е, не е ли?
Да срещаш я в моменти сладки,
да пишеш след това новели
за миговете с нея кратки.

Отричане ли е, не е ли?
Красива приказка неизживяна
и вместо булката в дантели
си моята горчива рана.

Химия ли е, не е ли,
да ставам все по омагьосан?
От понеделници та до недели
живота ми е все прахосан.

Кръговрат ли е, не е ли?
В окръжността ми мрачна центъра заемаш,
но в тъмното, щом ний ръце сме сплели,
изгрява слънцето, но ти го вземаш.

Любов ли е, не е ли?
Гроб ми става океана сив,
но щом любов не е... или пък... е ли?
В прегръдките ти ставам жив.

Безнадеждно ли е, не е ли?
Изгубихме се в царство непознато,
но щом да се обичаме сме ний посмели,
на помощ идва всичко свято...