Танцът на дявола

Дяволът дойде вчера при мен.
Каза ми, че ме очаква скоро.
Стисна ми ръката. Взе ме в плен.
Пусна ме, но не и да си ходя.

Очаквах го. Отдавна го усещам.
Следи ме той, а на моменти се издава.
Нарочно е разбира се, за да се сещам,
че много малко ми остава.

Заслужих срещата си с него.
Веднъж завинаги ми се разкри –
задоволява просто свойто его
и иска да ме унищожи

Започва вече да успява.
Не искам аз от него да избягам.
Даже вече колко ли години стават,
откак съм в паяжината му хванат.

Фатално ли ще свърши таз безсмислена гонитба.
Не знам, но вече не боли.
Как възможно е смъртта да се сравнява със женитба?
В гроб сърце поробено тупти.

Дойде при мен. Аз казах му "почакай!",
но той не чака. Ръце си впи във мен.
Прегърна ме. Отнесе ме във мрака.
Във ноздри студ нахлува - задимен.


Не! Няма да те пусна!
Ще кисна тук
  с капаци на очите,
защото в нощите безлунни,
  когато идваш ти
    със огън носталгичен,
не бих живял невлюбен в теб,
  непозволил си да обичам
единственото същество
  измъчващо ме
    с неприсъствие
      и нощ,
        и ден.