Защо е свършил рома

Пиянството ме тласка към разруха.
Добре че не съм алкохолик,
но как пък да не ми и пука
че съм леко шизофреник

Настроенията сменям бързо
без чашка или с чашка, или с две
колкото и да се вържа




няма да се спра, не искам да загърбвам що било е
не искам и мечтите си да подкосявам просто ей така
защото виждаш ли живея си в света на свойта нищета
необръщайки внимание на всичко що е безпокойствието мое

Не не искам да си мисля ни на глас ни в тъпата глава
какво би станало ако решиш че с мен не ти е по-добре
отколкото сама,(естествено и не за дълго) та затова
и за мен да си помислиш, че по-добре ще е така и за напред




Не искам да ти давам свободата
която заслужаваш всеки ден
искам с мен да си - добрата
новина във всеки ден

да те виждам всеки миг край мен
да виждам как играеш със звездите
как луната гушва те, а после ден
във който слънцето те гали със лъчите

не мога и за миг да те оставя
да искаш нещо друго освен мен
да искаш да избягаш към безкрая
заключих го във вчерашния ден.

Не няма как да се изплъзнеш
не мога да ти позволя
по пътя неотъпкан ти да тръгнеш
во веки ще ти забраня

Да но как да спра невинността
по пътя на неопитността да мине
ожулвайки и двете колена
яхвайки баирите през зиме

не няма как таз птица да затворя
в решетките на своя смачкан свят
та аз със всеки мога да поспоря
в безкрайния изнервен кръговрат

не искам повече връх тебе да стоварвам
бездънния си океан от гняв
не искам пак да се показвам
върколак, но без човешки нрав

луната що ме обладава
има много имена
но никое не е достойно
над твоето да преобладава

върхът на всичко що могъл съм да ти кажа
не ще го кажа никога дори и в стих
чак в сянката на сляпото начало,
когато просто стана бездиханно тих.