Не издържам! Не! Лъжа! Издържам, но това ме убива...
всеки момент,
всяка секунда,
всяка минута,
всеки час,
всеки ден,
всяка луна,
всяка звезда,
всеки поглед,
всяка усмивка,
всяка въздишка,
всяко докосване,
всяка сълза,
всяка дума,
всяка репетиция,
всяка нощ,
всички чувства,
всички мисли,
всяка дреха,
всяка утеха,


не издържам така, наистина
Обичам те от тук до земята и небето, до края на света и обратно
обичам те дори когато не ме обичаш

Радвам се, че ти поне се справяш доста добре, но ти си добре отдавна. Аз наистина се надявам, да се съберем, но не някой ден, а утре, вдругиден или веднага. От време на време си представям как долиташ на прозореца ми, яхнала бял пегас, и влизаш в стаята, докато спя, озарена от светлина. Събуждаш ме с целувка и живота продължава с любов. Ето това е единственото, което би ме направило щастлив в момента. Бях щастлив и когато осъзнах че имам приятели. Такива, които могат да са с мен във всеки един момент, които като им кажа, че имам нужда от прегръдка ще ме прегърнат без условия. Такива, с които мога да си споделям болката, а болката ми в момента си ти. Много съм тъп, че ти ги говоря тези неща. Трябва да спра веднъж - завинаги! Трябва с теб да се държа като с колега, но в момента ми е трудно. Говорим си всеки ден. Пишем си всеки ден. Прекарваме много време заедно всеки ден. Искам да свърши Революция, само защото знам, че няма да си постоянно около мен. Не че не ми харесва компанията ти. Напротив! Обичам я! Обичам и теб! И няма да спра, да те обичам още дълго. И всеки път като ми казваш, че ме обичаш в моите очи това е лъжа. Защото аз като, казвам че те обичам говоря в един смисъл, а ти в друг. Както ти казваш - Обичаш ме по друг начин. Няма друг начин между мен и теб в момента. Аз не съм от тези, които с лека ръка ще си кажат, МИНАЛО, и ще продължат напред. Не знам кога е станало това при теб, но то вече е факт. Ти гледаш напред, а аз постоянно се връщам назад, всяка секунда, всеки миг. Всеки път, когато ме погледнеш. Всеки път, когато вървя по улицата и видя момиче, което има твоето яке, твоята шапка или пък е с леко подобна коса се сещам за теб. Всяка една секунда, когато не си до мен, се оглеждам за теб, дали няма случайно да те видя някъде поне за секунда. Дали няма да те засека в трамвая? Дали като отида по-рано в ателието няма да те видя за повече от 15 минути преди репетиция. Не знам дали имаш представа това как боли? Не знам дали имаш представа колко много не знам какво да правя, защото така не се издържа. Моля се Пепи да ни пуска по-рано за да се прибираме с транспорт, а не с такси, защото това означава още няколко минутки в твоята компания. Моля се да се случи нещо, което да те накара изведнъж да осъзнаеш, че искаш да си с мен... защото само трябва да го пожелаеш и нищо друго... Аз знам ти как обичаш истински и знам, че никога повече това няма да се случи от твоя страна. Ти си напълно охладняла откъм чувства. Гадже (приятел, любов, изгора, страст, увлечение, тръпка) е последното нещо, което искаш да ти бъда. Иначе нямаше да се държиш с едно наум при каквато и да е близост. Спокойно, аз не хапя... само лая... и скимтя... от време на време и вия... от болка...