Какво по дяволите правя тук?

Какво по дяволите правя тук?
Защо по-силно е от мен?
Защо душата ми крещи без звък?
Защо съм все към тебе устремен?

Защо не мога да си тръгна?
Защо и алкохолът не помага?
Защо преценката ми все е мътна?
Защо на тебе не дотягам?

Защо не бягаш ти от мен?
Защо за бога ти не ме изгониш?
Защо не е изгаснал, потушен
огънят, във който ме зароби?

Защо се правиш, че от погледа ми ти не се подпалваш?
Защо го криеш толкова нарочно?
Защо пред себе си се оправдаваш,
че мислите към мен са тъй порочни?

Ти бягаш - да, и скоро ще успееш
да ме оставиш във сърцето си тъй близък, но обикновен.
Заради страха, че чувството, с което,
           ден след ден,
                     не спираш ти да грееш,
ще отлети със залеза на утрешния ден.