Усмивката ти

Усмихвам се за теб и в Братислава.
Усмихвам се заради тебе, на моменти - с глас.
Усмихвам се, защото си такава,
че усмивката ти ме усмихва всеки час.

Щом очи затворя и веднага
лика ти появява се пред мен,
и грейва таз усмивка и протягам
ръцете си към нея устремен.

И някак странно от теб все по-далече бягам.
Някак странно аз не връщам се назад.
Вървя напред и си представям,
че назад остава всичко що е ад.

Вървя напред, очите често си затварям,
за да изгрее слънцето в усмивката пред мен,
защото зная, че в един момент, неизненадан,
от усмивката ти пак ще бъда заслепен.