Искам да съм някъде другаде... Дори и аз не знам къде, но със сигурност искам да не съм тук. И то не за малко. Искам да се махна за месец поне... Искам да отида някъде където няма да има никой. Абсолютно никой. Където единственото което ще имам ще са всичките книги на света, от които да си избирам, химикал, тетрадка и пишеща машина. Искам да напиша 5 романа, да прочета поне 10, да надраскам няколко скици, да напиша 2 пиеси, да измисля нова формула за решаване на квадратно уравнение, да умра от самота в естествения й вид, а не като сега, като привидно усещане в свят заобиколен от десетки хора около себе си. Искам всеки ден да ставам от пясъка, на който спя завит с големи листа, и да крещя 1 час от болка. Да се въргалям и да се тръшкам през това време. Да побеснявам, когато си поискам. Да чупя и троша клоните на невинните около мен дървета и храсти. Искам да нямам какво да ям. Искам да огладнея толкова, че да се науча да ловувам с голи ръце. Искам да гладувам. Да се стопя. Да отслабна. Да изчезна. Искам да халюцинирам от самота. Искам да ме изядат канибали. Искам да ям канибали. Искам да приключа завинаги с живота си на тази земя и да отида на друга. Не по-хубава, просто различна я искам. Искам всичко да се промени, но няма. Всичко си е същото. И въздухът е все така мръсен. И живота е все така гаден. И самотата е все така болезнена. И леглото ми е все така празно. И сърцето ми е все така пусто. И хората около мен са все така добри, но ми се иска един човек да ме обича по онзи начин. Без значение кой. Искам да е до мен и да ме скъсва от любов. Да ме изпива с поглед. Да не ме оставя да дишам без него. Искам и аз да го обичам по същия начин. Да живея за него. Да умра за него. Да ми изяде сърцето...
No comments:
Post a Comment
Споделете мнение...