Сълза

Аз пак ще плача...
Тъй както плача всеки ден.
Ще плача, защото знам що значи,
да заспиваш с поглед оросен.

Днес ще плача и за съдбата на човека.
Ще плача и за тези дето си отидоха.
Ще лиспват те на нас, но нека
не ни изчезват съзнанието никога.

Пак ще плача и за тишината,
що изпълва нощите безсънни.
Ще плача за това, че самотата
ме сграбчва във прегръдките си тъмни.

Една сълза ще пусна тук за любовта,
която бяга бавничко пред мен.
Щълза ще пусна, не защото недокосвам я с ръка,
а защото съм изпуснал я в един далечен ден...

И таз сълза голяма
    ще се спусне
по бузата ми,
    ще усетя вкус студен.
Ще се стече надолу
    по врата и по гърдите,
        дорде не тупне.
Ще се влее във сърцето ми
    и нежно
        ще го спре.