Пиша ти писмо

Пиша ти писмо

Макар почти всичко вече да е казано
Все още чувствам неразбраност
Дори нешата уж да са доказани
Аз пак ще тъна в неразрбраност

Не разбирам не едно, а няколко неща
Как така не си със мен все още?
Как съдбата решила е така
Нашта неизбежност да е само нощем

И пак стоя във мрак и самота
И пак стоя и нищо не е песен
Нали живота в свойта суета
Уж се случва, макар да не е лесен

И пак... Защо не си до мен?
Защо преследвам те в това море от случки?
Защо не проследиш ти залез необикновен
Със мен. Без да има някакви оглушки

Ей... Мълча ти... Премълчавам... Точки пиша...
Не от безмълвие... За теб... От топлина...
Горя за теб... Прегарям чак... И те обичам...
Искам те... До мен да си... Да светиш в моята тъма...