Автобуса

Искам не да съм ти в плен.
Искам заедно да тичаме.
Искам ти да си до мен
във фаталното наглед привличане.

Бягам аз към автобуса.
Ти си вътре, с поглед ме изпиваш.
Не искам в него да се друсам,
а да те видя, че при мене слизаш.

Гоня всичко и го хващам,
с неспирен бяг и по пътека неотъпкана
Вървящите назад оставям.
Надежда гоня, от локва по лицето ми изпръскана.

И пак след автобуса тичам.
Не стигна ли го, значи сам отишъл си е.
Но поне посоката е ясна и изричам:
Това е пътя! А там пък смисъла е!