Младост

Вдишвам и издишвам някак тежко.
Някак си не искам да е леко.
Издишам дим и някаква болежка,
тялото - отпуснато и меко.

Не мога да усетя нито сладост,
нито да се свия от солта.
Изпускам между пръстите си капки младост.
Лети към мене ангел на смъртта.

Опитвам се към него да не гледам.
Опитвам се да виждам небеса.
Опитвам се но с погледа си нежен
ме спъва с помощта на дупката.

Сам копая я отдавна -
красива я направих, като дом.
И без да съм готов, ще легна.
И без да съм завършил със поклон.