Студ

Тя беше съвсем благосклонна.
Закъсняла бе (може би) с година поне,
но все пак пред мен се яви и прогледнах,
че бил съм аз сляп за очите й две.

Обич е дума изпълнена с нищо,
изричана силно в ушите на глух.
Аз ли бях този, дето не чува?
или глупака, дето викаше: "Чух!".

Сляпа картина в очите ти тъмни,
рисувана сякаш в огледало от страх.
Въртящо се чучело, дорде пак се съмне
и морно оглеждам се - "Никой!... Пак!"

Неизгоряла е клечката драсната тука.
Барута отдавна изчезнал е с дим.
Четем ли? Четем в тъмнината от скука.
Пак аз и аз, но не двама стоим.