Спирката

(Жена в черно, официално, с роза в ръка. Оглежда се все едно чака. В другия край на сцената стои мъж)

Той:            Точно така беше. Тя ми каза, че ако наистина искам, да сме заедно, ще трябва да съм само и единствено неин. Искаше ме само за себе си. Каза ми го в една октомврийска нощ. Бяхме в един приятел да пийнем по едно. Всичко беше страхотно. Забавлявахме се и в един момент част от компанията реши да отиде на клуб. Аз по принцип си падам по вечерните заведения, а и ние ходехме там редовно, като се съберем през уикендите, но тогава бях решил да не ходя. Учудващо за мен, тя, решава да ме навива. Аз, отдавна примирил се с факта, че тя не изпитва нищо към мен, не приех по специален начин поканата ѝ, но в този момент се включиха и другите в дългия процес на внимание и обяснения „Колко ще е яко и аз ако дойда”. Съгласявам се в крайна сметка. Качваме се в едно такси на път за клуба. В клуба всичко е нормално: изпиваме по още едно-две питиета, пускат се няколко дребни лафчета, танцуваме, срещаме познати от гимназията... в един момент решавам да си почина от танци и сядам на сепарето до нея. Тя веднага приковава цялото си внимание в моето същество и ме вкарва поглед, с който сякаш ми каза „искам да си поговорим... като едно време”. Хванах ѝ ръката и започнах, да я галя съвсем нежно, докато в същото време се заговорихме за разни случки от близкото минали. Стигна се до историята за рождения ми ден - 8 месеца по-рано. Няма да влизам в големи подробности, но тогава бях "уж" с приятелка. Все пак дълго се опитвах, да я забравя и от един момент нататък започнах да зарибявам всичко, което ми се изпречи на пътя. Та тогава тя остана до късно. Изпратихме и последните гости. После тя ми помогна да поразчистим мизерията, а такава винаги има на моите рождени дни, и накрая си легнахме... в едно легло, лице в лице и единственото, което правехме беше да се гледаме в очите. Нямаше разговор, нямаше допир. За мен съществуваха само нейните очи. Толкова дълбоки, че точно тогава всъщност съм се загубил в тях. Та, заговорихме се за тази случка и тя тогава ми каза, че тогава е искала "отново" нещо да се случи между нас. Искала е да се съберем, но факта, че съм бил „обвързан” я спрял да каже, каквото и да е. Точно в този момент, когато тя каза това, аз осъзнах, че тази вечер няма да е обикновена. Замислих се, станах от сепарето и отидох до бара. Взех си още едно питие и се върнах при нея. Тя ме чакаше на същото място. Явно имаше още за казване. Аз набързо преосмислих цялата сцена и отново седнах до нея. Този път ръката ѝ сама намери моята и тя продължи с въпроса „Защо? Защо ВИНАГИ, когато тя искала да е с мен, аз си имам приятелка. Как така нашата любов не може поне веднъж да се случи?” Аз се замислих над думите ѝ и една от тях ми направи впечатление. ВИНАГИ. Винаги, когато тя е искала да е с мен? До колкото знаех от нея е имало само един такъв случай и това е било на рождения ми ден същата година. Докато размишлявах въобще не разбрах кога точно тя си беше облякла якето и се готвеше да си тръгне. (тук Тя се разплаква)Аз още размишлявах над това "винаги". Просто не ми даваше мира... и докато я гледах как тръгва към изхода започнах да разбирам. Поседях няколко секунди вцепенен. Изведнъж станах, грабнах си якето и изтичах, да я догоня. Излязох от клуба и я видях на улицата да върви към спирката. Извиках името ѝ... но тя не се обърна. Настигнах я. Когато приближих забелязах очите ѝ. Прегърнах я, избърсах ѝ сълзите.

(Двамата се прегръщат)

Той:           Така ли трябваше да разбера? Така ли ми казваш, че ме обичаш?

Тя:              Ти си имаш приятелка, нали?

Той:            Да!

Тя:              И сте заедно вече няколко месеца, нали?

Той:            Да!

Тя:              Не мога да ти причиня това. Обичам те прекалено много, за да ти казвам такива неща, особено след като ти не си влюбен в мен, а в друга.

Той:           Добре, обичай ме! Само че знай, че и аз те обичам. Обичам те прекалено много, за да те оставя да си тръгнеш така. Не и тази вечер. Нито когато и да било. Аз може и да имам приятелка. Може да съм с нея вече 7 месеца, но ти си любовта на живота ми. Ти си тази, заради която е идвало безсънието, заради която съм страдал, заради която съм се напивал... ти си тази, която ми разби сърцето и само ти си способна да го направиш цяло. То само теб може да обича НЕ на половина. Още утре отивам да се освободя. Надявам се тя да не приеме лошо раздялата, но ми се струва, че тя разбира. Усеща по някакъв начин, че преодолявам стара рана... Вечерта в 8 ме очаквай точно тук, на тази спирка.

(Обръща се напред и затваря очи. Прожекторите вече осветяват само нея)

Тя:              След като чух тези думи, веднага го целунах. Не можех да чакам и секунда. Той ме сграбчи. Притисна ме силно до себе си. Това беше най-сладката целувка в живота ми. Стояхме така един час. Не исках да го пускам. Отидохме в нас. На другия ден той стана рано и тръгна. Отиваше да се види с приятелката си. Чувствах се леко виновна. Тя с нищо не е заслужила това, което щеше да й се случи. Но фактът, че след това с него ще се съберем завинаги ми оправяше веднага настроението. Никога не съм била по-щастлива.

(пауза)

                   Вечерта в 8, докато чаках на спирката, видях домакина от предната вечер. Той се спря и ме заговори, но аз въобще не го слушах, а само се оглеждах. Тогава му звънна телефона. По изражението му разбрах, че нещо се е случило. Той стана неспокоен. Спомена някаква кола и някакъв камион. Спомена също и линейка. В този момент погледа му застина в една точка. Очите му се насълзиха, а гласът му започна да трепери. Той затвори телефона. Хвана ме за ръката. Прегърна ме силно. В този миг разбрах, че вече няма кого да чакам.