Да! Със "ДА!" започна всичко - с шанса,да се оставя на едничко чувство;
на свободата, да опитам от романса;
на живота - най-виртуозното изкуство.
Сега депресвам сам и вкъщи,
и сам на себе си се мръщя.
Сам си мисля, че ще си остана сам
и си мечтая "дали да не отида там?".
А може пък наистина да скоча.
Защо пък само да се точа?!
Защо пък да не литна, с паяжина от ръцете
над села, паланки, градове. Под мостовете
ще се скрия, да не ме познаят,
защото хората не хаят,
че героя също може да обича,
че и той след любовта си тича.
Ще стигна там, в града със старата му крепост.
В града, в красива южна местност,
където някъде НЕ чака,
да й почукам на прозорчето във мрака...
Да й изпея една едничка песен,
в която да ѝ кажа как на есен
видях я и познах я, още от веднъж,
че искам да й стана мъж.
да бъда аз за нея и Ромео и Ахила,
да властвам над света ѝ кат Атила,
да бъда неин роб и неин господар,
а нощем ще ѝ се поднасям като дар.
Да можех всичко туй да ѝ го кажа,
а не на други да разкажа.
Как само искам, а не действам
и на мислите си аз плебей съм.
