Време

История стара във нов вариант.
Игра се играе сюжета познат.
Покер върви, по цял ден на огледалото сиво,
на масата сам стоя за да е по-справедливо

няма я вече целта за победа
няма защо да играя сега
от масата ставам без никва беседа
но с буря в душата, мълча

пише сърцето, цапа ми листа
в червено всичко оцветява,
мастило се съсирва
и завинаги петно оставя

минаваш с прах, белина, вениш, петно-отстранител,
с райд го пръскаш все едно, че е вредител
но то стои, гледате в очите и се смее
запалва постоянни мисли и си тлее

пожарогасител си монтирах в тиквата квадратна
във всеки ъгъл сложих по един, да има
но тез човечета и тях тъга ги хвана необятна
стоят в ъглите хлипайки заспиват

спят замислени, не могат да сънуват
а спомнят си какво къде и как
убиха им мечтите преди дори да атакуват
във битката със вечния им враг,

но в борбата с него никой не е победител
никой и не губи щом върви напред
но застоиш ли се ти ставаш жител
не ти в затвора, а той отива в теб

и мислиш си, че можеш да избягаш ей така
щракваш с пръсти, но не си магьосник най-велик.
усилие се иска, да прескочиш таз стена...
не спираш да опитваш... ти си вече мъченик.

Времето е пречката така добре позната
разминаваща те с всичко що обичаш,
дори да сме на хората в сърцата.
без него две ръце не се достигат.