Изведнъж

Ето едно изровено от архива - намерено в стария телефон, писано преди 5+ години


От самотата наранен във този късен час
се питам: Защо не съм до тебе аз?

И тъй стоя самотен и си мисля.
Какво от тък нататъка ще става, аз не знам.
Мъча се, но не мога да измисля
и накрая пак ще си остана сам.

И изведнъж... О чудо! Тя какво направи?
О, не, Тя хвана ме изведнъж
и с ръка Тя ме нежно погали,
както слънцето гали буйната ръж...

И започнах да чакам края на песента,
която пеехме заедно всички,
за да дам поне шанс на любовта,
почукала внезапно на моята врата.

Изведнъж времето избърза.
В прегръдките й аз се озовах, незнайно как!
Всичко бе толкова хубаво...
Не чаках и секунда - целунах я! И после пак...

2007г.