Чакам, чакам, чакам...

умирам така, не мога повече. Искам нещо. дори и аз не знам какво може да ми помогне. има само едно което може на 100 да ми помогне но то е изчерпано от опити и неуспехи. и какво? какво следва? да легна и да умра ли? НЕ. ама и така както е сега е много тъпо. слушам адел да ми пее: няма значение, ще намеря някоя като теб. и аз кво, да взема да търся ли. в момента съм в период в който нищо друго освен музика не ми се прави по цял ден. Искам да пея, искам да свиря, а какво правя. вися в офиса по цял ден и не издържам, умира частица от душата ми с всяка една секунда. Даже часовника ми му се счупи стрелката на секундите и времето изглежда още по спряло. чакам. чакам. чакам. чакам да се случи нещо за което да живея. измислям си случки. като човек на средна възраст съм който го е хванала критическата и се чуди с какво да разнообрази иначе скучния си живот. моят живот не е скучен(погледнат през очите на средностатистическия 35 годишен). проблема е че откакто съм на 21-22 се чувствам стар. чувствам се така сякаш съм изостанал с всичко което правя. искам да избягам. мисля си го отдавна. искрено се надявам да не го направя защото в момента съм на хубаво място и всичко предстои. само че аз нямам сили да чакам, да чакам, да чакам. светът е голям и спасение дебне от всякъде. трябва ли да ми се случи нещо много много много покъртително за да разбера че не живея своя живот. опитвам се да се откъсна от оковите на своето наследство но избрах много грешен път в началото, но това дойде от незнание, а не от нежелание. а сега се опитвам да наваксвам. такъв фал-старт си дадох на целия съзнателен живот, че цял живот ще съм назад от връстниците си, които когато е трябвало са знаели какво искат и са знаели как да го постигнат, а аз бях слаб. имах само идеи но нито една не обмислих. пуснах се по течението и до къде стигнах. чак като потъна лодката осъзнах че мога да плувам, а плуването нагоре срещу течението не е лесно.

стигна се до там че парите са най определящото за всичко което искам в живота. работя за пари. пари които харча за квартира, за сметки, за храна, за транспорт. и чак тогава идват другите неща: актьорство, китара, уроци по китара, уроци по пеене, логопед(който според Димитър е нещото което най много ми пречи за натфиз), танци... за кое по напред? и как точно ще стане? с тези пари които вземам и с времето което заема работата в живота ми, нямам време за повече от 2 неща на веднъж в горния списък. и какво правя??? какво е решението???