Обет

"– Аз Ви познавам отдавна, прекрасна дамо. Винаги съм ви познавал. И вас, и вашето достойнство, и благородството на вашия дух. Вашият образ е отдавна в сърцето ми.
– Сърцето ти нищо не разбира от жени.
– Не, всичко разбирам, прекрасна дамо.
– Добре, какво искаш от мен?
– А-а нищо.
– Нищо? Лъжеш. Нали? Кажи, лъжеш, нали?
– Да! Заслужих този упрек. Аз искам да помоля дамата на моето сърце, да ми разреши да ѝ служа. Да я нося в сърцето си. Да ѝ посвещавам победите си.
– Защо ги вършиш тези глупости?
– Изглежда, че се надявам да направя света поне мъничко по-благороден и милосърден.
– Светът е бунище и ние всички пълзим в него като червеи
– Сърцето на моята дама много добре знае, че не е така
– Сърцето на твоята дама знае такива неща, че още приживе би горял в Ада... Търсиш си боя, Дон Кихот.
– Поражение или победа, това не е важно.
– А кое е важно?
– Да следвам своя Обет.
– Е, аз плюя на твоя Обет! ... Добре де, какво е това Обет?
– Обет? Това е призванието на рицаря. Не! Това е неговия дълг. Не! Нещо много повече. Неговата единствена привилегия.
"