Липсваш ми

Липсваш ми, Мария
Липсва ми целувката изпратена от теб
Липсва ми да си представям смеха ти
Когато видя да ми пишеш „хахаха”.

Липсва ми да ми пращаш целувки
Да си въобразявам че наистина се случват
Че получавам и твоите прегръдки
С които чатовете ни приключват

Но най-вече ми липсва гласа ти
Този звън, тази песен за моя слух
Когато не чувам в ушите смеха ти
Предпочитам даже да съм глух

Ще ти го пратя чак като приключи
Твоето мълчание пред мен
Кога ли точно ще се случи
Да ми звъннеш в някой следващ ден