Ех

Нямаше да ти го пращам,
но, ето че се хващам в крачка -
Пак спестявам чувства да показвам
с поредното си стихче кратко.



Ех, Мария, как отлитат
дните, във които съм до теб.
А сякаш между нас се скитат
мислите към теб безчет.

Искам да държа те за ръка.
Искам да говорим необятно.
Да те прегръщам, ама точно така,
сякаш няма да се върна аз обратно.

Искам, но се притеснявам.
Ти сама го каза - предпазливост.
Няма нужда да ти обяснявам
как искам непремерената близост.

И ето, времето минава.
Дните стават все по-преброени,
но в крайна сметка споменът остава
от миговете с тебе споделени.