Ах какво намерих съвсем случайно в старите си записки...
Стар опит за драматургия и то в абсолютно начален и идеен етап хахаха :)
-познаваш ли ме ти, този който в съня ти те е навестявал
този който сърцето ти със думи не веднъж е разтопявал
и незнайно как съдбата тук ни запозна
във тъмно заведение, във тъмна светлина
-да, помня те
дошъл си не веднъж
да галиш моето сърце със думи като дъж
погалил си ме като нежна ласка, ранно слънце, топъл вятър
и всичко друго просто doesn't matter
-знам идвал съм и помня всяка нощ
как без думи дарявал съм ти аз разкош
о зная ти си моя
-ах съдба
-за тебе бих отишъл и накрай света
кажи ми как боговете те зоват?
-аз анна съм
-знам, аз познах, защото боговете за името ти все мълчат
отгатнах го по твоето лице красиво
-наистина ли?
-да, кълна се аз във всичко що е живо
веднага щом те зърнах и разбрах
със първа буква в азбуката си избрана за да познават всички с възглас "Ах"
така прекрасното ти искрено сърце
ме кара да те искам в моите ръце
да те сграбча да те искам да те стискам
и в прегръдки страстни до мен да те притискам
да те закрилям аз от всичко що е зло и мрачно
и без да те изпускам във очите на това де що е алчно
за твоите очи бездънно черни
с неистови усилия безмерни
аз бих те пазил и от дявола горящ
със сърце и мощ изплетен огнен плащ
"започвам аз да пиша пиеса не добре позната,
за хората и любовта по-свята
от всичко що около нас живей и съществува,
за чувства чувствани откакто свят светува
не знам дали във този дух ще продължа и свърша
но ще опитам аз докрай да го довърша
не съм аз шекспир или пък данте с неговия ад
но хората обичат се дори и в днешния забързан свят
ромео знае, обичал я е той докрай
тъй както аз обичам, в този рай
наричан с прости думи свят
с какво ако не с чувства той е най-богат"
Стар опит за драматургия и то в абсолютно начален и идеен етап хахаха :)
-познаваш ли ме ти, този който в съня ти те е навестявал
този който сърцето ти със думи не веднъж е разтопявал
и незнайно как съдбата тук ни запозна
във тъмно заведение, във тъмна светлина
-да, помня те
дошъл си не веднъж
да галиш моето сърце със думи като дъж
погалил си ме като нежна ласка, ранно слънце, топъл вятър
и всичко друго просто doesn't matter
-знам идвал съм и помня всяка нощ
как без думи дарявал съм ти аз разкош
о зная ти си моя
-ах съдба
-за тебе бих отишъл и накрай света
кажи ми как боговете те зоват?
-аз анна съм
-знам, аз познах, защото боговете за името ти все мълчат
отгатнах го по твоето лице красиво
-наистина ли?
-да, кълна се аз във всичко що е живо
веднага щом те зърнах и разбрах
със първа буква в азбуката си избрана за да познават всички с възглас "Ах"
така прекрасното ти искрено сърце
ме кара да те искам в моите ръце
да те сграбча да те искам да те стискам
и в прегръдки страстни до мен да те притискам
да те закрилям аз от всичко що е зло и мрачно
и без да те изпускам във очите на това де що е алчно
за твоите очи бездънно черни
с неистови усилия безмерни
аз бих те пазил и от дявола горящ
със сърце и мощ изплетен огнен плащ
"започвам аз да пиша пиеса не добре позната,
за хората и любовта по-свята
от всичко що около нас живей и съществува,
за чувства чувствани откакто свят светува
не знам дали във този дух ще продължа и свърша
но ще опитам аз докрай да го довърша
не съм аз шекспир или пък данте с неговия ад
но хората обичат се дори и в днешния забързан свят
ромео знае, обичал я е той докрай
тъй както аз обичам, в този рай
наричан с прости думи свят
с какво ако не с чувства той е най-богат"
No comments:
Post a Comment
Споделете мнение...