Без да искам

На моменти ми се иска,
да не си толкова близко.
Да се върнеш там, където се бе скрила
и всякакво внимание от мен отдалечила.

На моменти си казвам, че е пълен абсурд,
че някъде смисълът бяга, изтрит от съзнанието,
че думите значат нещо в тоз вечен тур -
въртележката минаваща толкоз близо до отчаянието.

Искам да вярвам, че заблуда е всичко,
че лъжа е голяма и в нея смисъл няма,
но съзнанието се боричка
с таз привидна измама.

Искам, но не мога от себе си да избягам.
искам, но не мога отново да се излъжа.
Тук смисъл има, чак сърцето ми се стяга
и в таз борба стомахът ми стърже.

Гладен съм за още! Искам всичко да видя!
Искам да вкуся, що нивга не посмях!
Искам да те гоня, да те стигна, преди да
останеш във мислите ми звезден прах.

п.п.
Искам те, но пък и ти си знаеш.
Нямаше смисъл да го казвам и сега.
Различното е, че си позволи със мен да мечтаеш.
Да видим какво, защо, как и кога...