Усмивката ми

1.
Тръгваш си и нея вземаш.
Аз пък няма и да се опитвам...
Не защото го приемам,
а защото те обичам

Няма да крещя недей!
Няма да се съжалявам!
Ти ми я донесе и за тебе грей!
Затова и ти я подарявам.

Вземи си я, за да я помниш
в дните ти, напред стоящи.
Ще имаш нужда във моментите преломни
от слъзнчеви лъчи искрящи.

Да, без нея аз ще съм сърдитко.
Ще водя спорове безчет.
Ще бродя дълго с нужда от промивка,
търсещ своята усмивка за дует.

2.
Усмивката ми си отива с теб.
Тръгваш ти, а тя те следва
сякаш в моя светоглед
без тебе тя не съответства.

Не, не те разбрах, кога
смени посоката на свойта крачка?
Нито пък защо не спря
с очите черни да ме сграбчваш?

Как така все по-далеч отиваш,
но не си със гръб към мен.
Глава обърнала си и не спираш,
да търсиш погледа ми,
а той все вперен е във теб.