Бележка

и не мога повече така
сутрин аз да ставам с неусмивка на уста
протоколно се оглеждам да видя някого сега,
но само(-)Тата тук е и подава ми ръка.

поглеждам през прозореца да видя 3-те малки птички
но те отдавна станали са птички във кавички
гарван грачи на отчаянието в плен
и се чуди, че защо му е пък утрешния ден

събуждам се със мисъл за подвига готов
но едва дочаквам края на деня си чисто нов
облягам се покорно с мислите обременен
едва дочаквам края на поредния си ден

нощта е кратка със вълшебството омайно
донася тя усмивка и тъга, но още по нетрайно
и чакам сутринта да се събудя и да видя
две хубави очи, отворената книга.

намирам празнината в погледа си свой,
погубва той последната искрица в мен за бой
и още по голяма пещерата гълта всичко
останало в съзнанието на бъдещия чичко

пагубно ще бъде всяко отчаяние
бутилката в хладилника за поредното страдание
и гледаш я, тя празна става с всеки същий ден
сменяш я със друга, вкусът непроменен.

не искаш да повярваш, че останал си във плен
на този тъй проклет, бавно минал ден
устата ти пресъхва, преглъщаш отегчен.
Дъното видял си, неудовлетворен.

08.10.2011 03:24ч.