Г

Просто пише ми се нещо.
Надявам се един да не го прочете,
защото него ще описвам просто
дори и той да е дете.

Та той, оказва се, че не е той
- а тя,
в магия на лукава инфантилност,
с неизживяно детство в душевен покой
и така достигаме до таз трагичност.

Аз нищо тук не мога да направя.
Опитах се, но съм безсилен.
И всеки опит нещата да оправя
остава опит изнасилен.

А хубостта със сила се не стига.
Тя иска обич и душа добра,
а мойта доброта като око премига -
бавно, като че сляпо е в игра,

в която всеки тук възможно е да губи,
но жертвите са повече от тежки.
Игра, в която колкото и да те любя,
приключва всичко със неволни грешки.

Грешим ний двама, кой за кой е прав.
Така до истината обща не достигаме
и колкото и да тая във мене гняв,
той явно все към теб отива.