3:03

В дупката на пълнотата,
изникнал някъде в снега,
насочвам поглед към мъглата
прегърнала със клещи мисълта.

Пресичам ли или се крия
в безсмислията на отлитащия ден.
минавам аз за малко, но оставам,
докато не променя света около мен.

Светът, във който светлината
изчезва всеки ден и час.
Ще бъда пепелника във борбата
за вашия догарящ фас.

Ще спра искрицата, която
съществуването ви крепи.
Ще раздухам този дим стакато
с истина на порции.