Революция

След експлозията, от порутената къща на майстора не бе останало нищо. Той самия още не осъзнаваше, че главата му е цялата в кръв. Докато стоеше онемял пред пушилката той изведнъж се стресна и тръгна към останките от кухнята. След като се почуди малко започна да рови. Копаеше без да спира. Извади от джоба си отвертката и започна с нея да дълбае още по-усърдно.

От всички страни по улицата се чуваха писъци. Не всички къщи бяха срутени. Повечето бяха само леко пострадали като от средно земетресение. Едно дете силно викаше майка си, но никой не му обръщаше внимание.

Майстора продължаваше да рови останките от къщата, докато рязко не спря. В ужас той започна да рови с две ръце.

– Мария – викаше той. От останките извади една дамска престилка. Стисна я силно и заплака.

Пушилката постепенно започна да се смъква и сградите вече се виждаха ясно. По всичко личеше, че сградата на операта е била основната цел. В цялата паника една жена сграбчи детето и го понесе към срутената къща. Спря се до майстора, който се бе свил на топка и се молеше. Тя го потупа по рамото, но той не се обърна. Тогава детето изплака:

– Тате, виж какво намерих...