Тук съм

Пак намерен в обратното на тишината,
спокойствие изискващ от града.
Аз колкото и сляп да съм в мъглата
все чувам, че сам не съм във таз тъма

Тук шумоли се в гъсталака.
Далеко вълк ще вие в самота.
Ще пробвам аз при него да отида,
да се изгубя в тъмнина и тишина.

Не се намирам. Пак и тук - отказан.
Пак бродя в храм от статуи еднакви.
Сред каменните фигури наказан,
не се намирам. И не съм за кратко.

Пак и тук, но нещо се обърна.
Нещо май се в мен ли взе, че измени.
Назад аз никога не ще се върна.
Мен ще светлина ме освети.

И в тез лъчи от щастие и радост
облян. Погледите стават на роса.
Ръце в ръце се срещат и насаждат
в сърцето ми безмерна топлина.