Не ми се мисли заглавие

ако малко по-уверен в себе си не стана,
все тука, точно тука ще остана
закотвен в безмисленото съществуване
във вечното, за минало, тъгуване.

хвани се, себе си в ръце вземи
повтарям си, но не върви
оставам все така неосъзнат
на мисли - да, но на действие съм "не" богат

дори съм груб към всичкото около мен
несподеляйки що мисля през отлитащия ден
и тази гълтаща емоциите черна дупка
прибира всичко, като катеричката, в хралупка

но щом таз бездна пълна стане
и започне да прелива, ще настане
ново звездообразуване и слънцата ще загреят
и всички птички в "кофата" ми, ще запеят

October 5, 2011 at 12:58am