Ами не е добре. Хич не ми пука какво е правилно. Писна ми да следвам правилата. На моменти те трябва да се нарушават, за да се следва собственото щастие. Писна ми да съм премерен. Стига! Това е прекалено! Обич, любов, омраза, срам, притеснение - трябва ли да ги има? ДА! Трябва! Задължително е! А в моя случай е неизбежно! Аз без това не мога да живея, или живота ми се нарича съществуване. Точно от това аз бягам. От простото и обикновено съществуване. Аз искам да ЖИВЕЯ! Може и да не знам как, но искам да се науча. Това е едно от нещата, в които искам да съм добър. И ще се уча цял живот за да го постигна. В любовта не искам да съм премерен. Искам да съм критичен, уверен, ясен, знаещ, НЕпремерен... може и да не го постигна, но това е, което ще се опитам и да се надявам, че ще успея. Движеща сила номер 1 е точно тя, единствена и неповторима. Все една и съща, но и винаги различна. Невъобразимо красива, но въпреки това недостъпна и страняща, страхлива и предпазлива, внимателна, да не се опари, но аз и прометей да съм, непохватен с това новото - "огъня", пак няма да те изгоря. Ще те топля и ще те сгрея. Ще те пазя! Звезди ще ти свалям! Пясък ще броя! Игли ще търся! Ще давам и ще вземам! Всичко бих направил! Но неоценен не бих останал! Моряци не спасявам, ако те не искат да бъдат спасени..
No comments:
Post a Comment
Споделете мнение...