Начало - Край!

Недалеч от вкъщи, градче по-голямо.
Пак като вкъщи, но обич тук няма.
Морето, вълните - картинка и преди видяна.
Как исках, как исках в къщи при рамо!

Не исках аз тук да стоя.
Исках да се върна или другаде да отлетя.
И тук срещнах хора весели, приятни,
но приятелите стари
са незаменими другари.

С нежелание дойдох, но не с желание, а с цел си тръгвам.
Мечтата ще следвам, ще търся, ще сбъдвам.
В по-голям град отново отивам, да търся, що преди време изгубих.
Не последвал копнежа заради чужди подбуди.

Причините - много, целта бе една.
Да следвам, завърша, да взема диплома.
Но нищо не тръгна както бе искано.
Сърцето не иска щом е притискано.

Идваше лято след лято, все по горещо,
кръвта ми кипеше и искаше нещо.
Исках аз друго да правя и правех.
И назад всичко оставях, не хаех.

Животът те хваща и ти се оставяш.
Реката тече си, от водопадите падаш,
но можеш да плуваш - спомняш си
За клон се хващаш. Опомняш се.

Но пак след време идва зима и студ.
Сърцето се сковава и се свива в юмрук,
но и тогава идва пролетно слънце,
събужда живот и пониква едно зрънце.

Семе любовно на порив нов дава начало.
Отиваш и връщаш се, но то - вече презряло.
И мъчиш се. Мислиш, че всичко ще се оправи.
Опитваш се, но никой не променя свойте нрави.

Отново искрица блясва с падането на листата.
След светлините: зелени, жълти, червени;
явява се спирка и става позната.
Грешки се изясняват и стават на рани.

Зараства раната, но белег остава.
Появява се пролет, но забава не става.
Идва и лято, време за промени.
Мечта пак изгрява и залез настава.

На тази светлина всичко избледнява,
цветовете си сменя, и по-красиво става.
Усещанията стават нови и прекрасни.
Като за последно се случват и неща ужасни.

Повтаря се спирката, но този път последно
"- Стига толкова! Вече не е редно!"
Става зима, става тихо,
и в гората освен теб, не остава никой.

Няма го даже и храстът да вещае буря.
Има само старец, запалващ дебела пура.
Държи те с каишка, но ти си знаеш,
че щом го слушаш, ще те пуска да играеш.

Идва денят, в който ще дойде свободата.
Ще стигнеш на прага, на гарата, до влака.
Ще се обърнеш назад и всичко ще е красиво.
Ще остане спомена за всичкото диво,

за старите емоции, които бяха нови,
за още по-хубавите съпътстващи любови,
за слънцето погалило озряващия плод.
Започва нова ера, започва нов живот.