Направил съм голяма грешка, че не съм постнал това видео още през 2018-та. Щом тогава не съм, сега е моментът... 

 

Може би, пак, отново, знам ли, да видим...

От време на време ми идва някаква муза да пиша. Явно отново е дошло това и е хубаво да не го изпускам. Дори и да са глупости и случайни мисли. Може пък да се роди нещо интересно, а дори може да става и за четене. Защото все пак Чукча е писател, а не е читател.

Стига

Първият ни час от магистърската ни програма Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии беше по Продуцентство в сценичните изкуства. Първото, което трябваше да направим, бе да се представим пред преподавателя Митко Тодоров - дългогодишен директор на театър Българска армия и бивш заместник-министър на културата. Основен въпрос към нас студентите беше “Каква ни е мотивацията? Защо го учим това?” Повечето колеги изказаха лични причини, но имаше един мотив, който се открои над всички останали. Колежката Славена каза, че иска да учи мениджмънт, за да се подобри управлението на театрите, така че нейни млади и талантливи колеги да не се отказват от професията. Защото не може да гледа как много млади и талантливи актьори и актриси приключват с професионалната си театрална кариера, защото условията в театрите са непоносими за един млад човек...” Това представяне се запечата в главата ми и не е излизало от там. 

Сега, като гледам как един изключителен млад творец заявява, че се отказва да твори на родния си език, защото не успява да издаде творбата си, няма как да не ми стане тъжно. Няма как да не забушува ярост. Не мисля, че съм от хората, които се примиряват с несправедливостите. Борил съм се за лични и обществени каузи по един или друг начин. Но проблемът с липсата на културата в приоритетите на държавниците ни се оказва най-големия. Как така говорим за българска нация, ако не мислим за културата си? И тук изобщо дори не говоря за история. Говоря за това, което се случва сега. Стига сме гледали в миналото. Стига сме се обръщали назад с носталгия към отминали отдавна времена. Ако искаме да имаме бъдеще, трябва да имаме настояще. Ако имаме само минало, значи сме изчезнали.

Ем то това е старостта. Като млад, човек си мисли: "То какво толкова като остарееш? Тялото ти почва да се изморява с годините и натежава."
Никой обаче не осъзнава колко се мори душата. И как натежава...

Обет

"– Аз Ви познавам отдавна, прекрасна дамо. Винаги съм ви познавал. И вас, и вашето достойнство, и благородството на вашия дух. Вашият образ е отдавна в сърцето ми.
– Сърцето ти нищо не разбира от жени.
– Не, всичко разбирам, прекрасна дамо.
– Добре, какво искаш от мен?
– А-а нищо.
– Нищо? Лъжеш. Нали? Кажи, лъжеш, нали?
– Да! Заслужих този упрек. Аз искам да помоля дамата на моето сърце, да ми разреши да ѝ служа. Да я нося в сърцето си. Да ѝ посвещавам победите си.
– Защо ги вършиш тези глупости?
– Изглежда, че се надявам да направя света поне мъничко по-благороден и милосърден.
– Светът е бунище и ние всички пълзим в него като червеи
– Сърцето на моята дама много добре знае, че не е така
– Сърцето на твоята дама знае такива неща, че още приживе би горял в Ада... Търсиш си боя, Дон Кихот.
– Поражение или победа, това не е важно.
– А кое е важно?
– Да следвам своя Обет.
– Е, аз плюя на твоя Обет! ... Добре де, какво е това Обет?
– Обет? Това е призванието на рицаря. Не! Това е неговия дълг. Не! Нещо много повече. Неговата единствена привилегия.
"

27.02

Всъщност искам да ти кажа, че е хубаво да се разсейваш, и на мен би ми било приятно да е с мен.

Ден 3 – 30.01.2019г.

Този път започвам с малко разсъждения. Дали въобще има смисъл от това, което пиша? Освен че е един вид дневник с описания на събитията, има ли някаква друга стойност? Дали на някого въобще му е интересно какво ми се е случило на мен, какво съм гледал някъдеси? Дали моите преживявания биха отказали човек да отиде да види какво се случва в ДАМУ, или пък точно обратното, някой би се вдъхновил и би решил да провери за себе си? Няма как да разбера така или иначе. „България не ме обича, а аз съм ебаси пича” е нещо, което подтиква Ъпсурт да кажат „Да ти еба майката”.

Read more »

Ден 2 – 29.01.2019г. - ФРИЙЙЙЙДООООООМММ

Така. Намираме се в Прага. Събитието е PROCES 015. Мястото е ДАМУ. Събитие, което вече мога да определя конкретно – това е фестивал представящ работата на Катедрата за алтернативен и куклен театър (КАЛД) за изминалия семестър. Поразпитах. Оказва се, че това събитие се случва всеки семестър. Много напомня на 36-часовия театрален и кино маратон в НАТФИЗ. Основната разлика е, че е само за Катедрата КАЛД. Друга голяма разлика е, че зрителите могат да видят всичко, защото програмата е така съобразена, че да може да се види всичко и нищо не се застъпва, освен някои повтарящи се събития, но те са малко. Третата разлика е, че все пак е всеки семестър. И въпреки характера си, творбите не са със статут на изпити. Точно заради това най-точното определение за събитието си е Фестивал.

Read more »

Process 015 - Фестивала на ДАМУ - ден 1

Да започна моят кратък разказ и може би анализ на събитията по време на ПРОЦЕС 015 – Фестивалът на КАЛД (Катедра за алтернативен и куклен театър) към ДАМУ (Театралния факултет на Академията за сценични изкуства) в Прага. Едно изключително вдъхновяващо събитие. Както и друг път съм казвал „Обичам фестивалите”, та и сега мога спокойно да подкрепя това свое твърдение с наблюденията си за тези 4 дни в Прага.

Ден 1 – 28.01.2019г.

След като закъснях с цялата схема около пътуването – трябваше да отида да оставя колата в едно селце до Прага – Клецани, пред общежитието, в което живее един приятел – Митака ГЕОФФ (българин), за да не плащам за паркинг в Прага (в цяла Прага паркирането е платено. Никъде няма места за безплатно паркиране – дори и в крайните квартали). Та в крайна сметка оставих колата там, където я оставях и предишните пъти. От там имах още около час до Хостела, в който щях да прекарам следващите 4 вечери – Plus Prague Hostel. А от там още 40 минути до Академията. В 14:30 най-накрая стигнах до Академията и входа откъм Кафе ДАМУ.

Още от вратата съвсем случайно бях посрещнат от Тинка Аврамова – човекът, от когото разбрах въобще за това събитие. Тя чакаше на опашката и веднага каза: „Хей, баща ми е тук” – и директно ме представи. Енчо Аврамов се изправи пред мен.

Read more »

Липсваш ми

Липсваш ми, Мария
Липсва ми целувката изпратена от теб
Липсва ми да си представям смеха ти
Когато видя да ми пишеш „хахаха”.

Липсва ми да ми пращаш целувки
Да си въобразявам че наистина се случват
Че получавам и твоите прегръдки
С които чатовете ни приключват

Но най-вече ми липсва гласа ти
Този звън, тази песен за моя слух
Когато не чувам в ушите смеха ти
Предпочитам даже да съм глух

Ще ти го пратя чак като приключи
Твоето мълчание пред мен
Кога ли точно ще се случи
Да ми звъннеш в някой следващ ден

С теб съм

С теб съм.
И ти си с мен.
Но нито аз до теб,
нито ти до мен.

Влюбих се във теб,
без да търся смисъл,
без да мисля даже
как съм се орисал.

Да бъда все нещастен.
Все да липсва нещо.
Все да съм подвластен
на любовната болежка

Все не стига нещо.
Сам ли си го правя?
От щастието бягам
в друга чак държава.

Странно е да мисля,
сам че се прецаквам.
Правя нещо мощно.
И какво очаквам?!

Всичко да е лесно?
Да върви със песен?
Но както знаем всички,
"животът не е лесен".

Без труд не може!
Нищо се не стига.
Звукът на труд не е
изпят от чучулига.

Звучи по-скоро друго -
пак въздух го издава.
Но кога пръхти човекът
лее се пот здрава.

Усилието прави
успехът ти тъй сладък -
емоцията вдига
до ниво "припадък".

Но всичко има смисъл -
сами да го поставим.
Душата няма нужда
повече да правим.

Виртуална целуква

Целувам те! това е!
Не веднъж, а много пъти.
Липсваш много! Да се знае!
В прегръдка искам да усещам аз дъха ти!

Ех

Нямаше да ти го пращам,
но, ето че се хващам в крачка -
Пак спестявам чувства да показвам
с поредното си стихче кратко.



Ех, Мария, как отлитат
дните, във които съм до теб.
А сякаш между нас се скитат
мислите към теб безчет.

Искам да държа те за ръка.
Искам да говорим необятно.
Да те прегръщам, ама точно така,
сякаш няма да се върна аз обратно.

Искам, но се притеснявам.
Ти сама го каза - предпазливост.
Няма нужда да ти обяснявам
как искам непремерената близост.

И ето, времето минава.
Дните стават все по-преброени,
но в крайна сметка споменът остава
от миговете с тебе споделени.

Вярно е

Вярно е било, мъката е мойта муза.
Само тя ме вдъхновява.
със размах тя римите раздава
и болката в сърцето ми раздува

Намирам се
не точно
не знам къде
но искам тук да дойдеш.
не искам вече да съм сам.
омръзна ми
не ми харесва

искам да се върнеш, която и да си
искам пак или за първи път да ме прегърнеш
искам силата да ми дадеш
силата да продължа напред
силата да мога да се върна
силата да продължа напред

вземи ме, моля те вземи ме
вземи ме с теб и никога не ме изпускай
не ме оставяй да си ида
не ме изпращай
не ми казвай ще се видим
недей ми пожелава и приятна вечер
искам да съм с теб до край
светът ще свърши май преди да те позная
преди да се огледам във очите ти
преди да махна празнотата от съзнанието си
преди да се усамотя със тебе
преди да те прегърна загърбил отчаянието

Най-якото видео ЕВЪР

Най-якото видео ЕВЪР

Не съм писал цяла една година

...

You never loved me

You never loved me

поредната неделя
измислям си живот
харесва ми понякога
and sometimes not a lot

искам да ти кажа
всичкото което
исках го до края
it's not a heart it's metal

не стоя последен
имаме финал
просто бях пореден
but worth the trying pall

спи ли ми сърцето
не знам какво ми стана
има го в небето
poster or a banner

боклуци безвъзвратно
пълнеж от всяк'ви думи
сърцето е безбрежно
when you are talking to me

и този път последно
слагам точка - край
преди да съм потеглил
i'm saying last goodbye

Велика песен

От Красимир Кирчев

Песен

"Вкъщи"

Седиш
Наблюдаваш
Хората минават
Съзерцание
Рисуваш пейзажи в главата си
Пренасищаш се
Омръзва ти
Тръгваш
Не знаеш накъде
Не те интересува.
Искаш да отидеш някъде
Не стигаш никъде
Пак тръгваш
Градуса не помага
Музиката почти
Мислите са все отровени
Усещаш как те обсебват
Усещаш ги във вените си
Изтръпваш на моменти
Тръпките, някога приятни, сега болят
Разяждат те отвътре
Искаш да не си тук
Искаш да се движиш
Нанякъде
Вървиш
Спираш
Сядаш
Седиш
Наблюдаваш
Хората минават
Съзерцание
...
...
Съзерцание
Няма хора
Сам си
Тръгваш
Знаеш къде
Не искаш
Стигаш
Прибрал си се
“Вкъщи”